Доста родители се придържат към този метод и твърдят, че има изключително голям ефект при техните деца, но са доста и тези, които го смятат за прекалено суров за децата и дори наричат д-р Естивил "тиранин”. Всъщност методът се базира на една роля, която трябва да приемат родителите – те стават „глухи” и „неми” за тръшкането на детето и каквито и да било негови опити да им привлече вниманието и следват стриктно целта. Вие сами ще прецените, когато прочетете следващите редове, но „разхождайки се” из форумите, видях, че мамите вече знаят за този метод и го прилагат.
Ето какво гласи статията на д-р Естивил, на която попаднах в Интернет и която разказва за толкова коментирания му метод:
„ Първи ден, обедът
- Дойде време за обяд и нашата цел е Иван (в оригиналната статия е Хуан, просто произволно име, което докторът е дал на детето, за по-лесно интерпретиране на ситуациите), който е на две годинки, да бъде въведен в навика на правилното хранене. първото, което правим, е да го сложим да седне на столчето за хранене или на друг стол, няма значение. пред себе си той вече има приготвено ястието за обяд. Няма значение кой ще прави компания на детето по време на храненето и ще му показва как да се храни, важно е само всеки, който го прави да го прави по един и същи начин. Така, когато сложите детето на стола, му обяснете какво сте му приготвили за ядене и колко е вкусно то. Например: днес мама ти е приготвила пиле със зеленчуци, нарязани на малки парченца и една малка „планина” от ориз. Не е необходимо да слагате големи количества храна, представете си колко е голямо всъщност стомахчето му, това трябва да ви води, когато определяте какво количество да дадете на детето.
- Така, когато вече сме сложили Иван на стола, сядаме до него, за да му помогнем да изяде всичко, което сме му приготвили. Сега имаме два варианта: Иван да изяде всичко без никакъв проблем или веднага да откаже да го яде. При първата ситуация, тази статия вече няма да ви е от полза, защото не се налага да прилагате метода на вашето дете. Затова приемаме, че с Иван се случва вторият вариант: той категорично отказва да яде. Какво да правим сега? Ами, свикваме с идеята, че в момента, в който седнем до детето да го учим да яде, ставаме глухи и неми. Без да сменяме сериозната си, но приветлива физиономия, пълним лъжицата и помагаме на малчугана да отнесе храната към устата си и да я изяде.
- Ако детето отказва отново храната, правим нов опит, без да реагираме по никакъв начин и без да издаваме каквото и да е чувство, без да променяме изражението на лицето си. Поддържаме приветливото изражение на лицето си и с това му показваме, че няма проблем и нищо не е станало и, че ще пробвате отново, за да сте доволни всички. Продължаваме с този подход три минути, дори и детето да плюе и да отказва храната. След като минат трите минути, махаме чинията, все едно вече се е нахранило добре, въпреки че не е хапнало нито хапка. След това почистваме устата му, махаме детето от стола и се държим така, все едно всичко е минало добре и вече времето за ядене е приключило.
- През следващите три минути се концентрираме в съвсем други занимания. Настоявам: от изключителна важност е да се държим така, сякаш нищо не се е случило, все едно детето си е изяло всичко. Тези три минути са ни необходими, за да може детето да забрави за яденето и да се разсее. След като изтекат, подновяваме целия гореописан процес на храненето. Продължаваме да се преструваме, че преди това не се е случило нищо. Излъчваме радост и позитивни чувства, без да споменаваме за предишния неуспешен опит. Повтаряме отново гореописаните стъпки: отново слагаме детето на стола, слагаме яденето пред него, помагаме му да отнесе лъжицата към устата си. Основното нещо е да излъчваме сигурност, спокойствие и търпение.
- Запомнете: ние сме добрите учители и детето, ученикът, който се учи да яде. При следващия опит различното е, че удължаваме времето на четири минути вместо три. Естествено, отново имаме двете възможности – детето да изяде всичко или да откаже да се храни. Ако отново откаже, повтаряте всичко, както по-горе, но изчаквате повече – четири минути. Накрая, след като изтекат отново махате детето от стола и се занимавате четири минути с други неща, докато то забрави и сякаш нищо не се е случило, с весело и бодро настроение и с усмивка.
- Следващият, трети опит, времето за хранене и съответно за изчакване вече ще е пет минути, а всичко се повтаря отначало. Това малко напомня на един филм, в който главният герой си пожелава Коледа да не е само един ден в годината и така след изминалия ден на Коледа, той се събужда и всичко започва отново, защото пак е Коледа, и пак, и пак, докато не се разваля магията.
- По време на ученето, е от съществено значение детето да не усети нито за миг, че ни е нервно и изпитваме негативни емоции. Колкото и да сме на ръба на нервна криза, не трябва да го издаваме с нищо, защото всичко ще се провали.
- Така след като приключат петте минути продължителност на третия опит за хранене, слагате край на обяда и на опитите, без значение колко точно е изяло детето. опитите започват отново на следващия час за хранене - следобедната закуска в случая.
- Не бива да се притеснявате, ако детето не е яло нищо, тялото му е подготвено за това. Все пак през нощта то издържа единадесет часа без храна и нищо не се случва, нали?! Тялото му има достатъчно енергийни запаси, а и със сигурност няма да се стигне до крайност и пълно изтощение.
- Ако следвате точно горните стъпки, за една седмица проблемът ще бъде решен. Само не забравяйте, че дори и нищичко да не е хапнало детето на обяда, не можете да му давате храна преди да е дошло времето за следобедната закуска, колкото и да иска то. Все пак здравословният навик на хранене изключва ядене между отделните часове за хранене”.
