Често родителите са с нереалистични представи за това какво е да имаш бебе. Сладкото гукащо създание, което повечето възрастни си представят, преди да имат дете, жестоко се разминават с „пищящото зверче“, с което се запознават и което обичат повече от всичко на света.
Раждайки се нашите бебета са много по-малко подготвени за живота и света в сравнение с животинските. Знаете, малките котета и кучета са безпомощни едва през първата седмица, след това започват да виждат, да ходят, а до края на втората седмица са почти самостоятелни. За разлика от тях едно човешко бебе не е способно да ходи приблизително до първата си година, а за автономност не може да се говори преди 4 години (или преди 24 ). Много автори говорят за четвърти триместър или иначе казано определят първите три месеца на бебето навън като последен „ембрионален период“, след който малките са значително по-оформени и комуникативни (разбираеми). Съответно един от съветите, които „зелените“ майки получават е свързан с постигането на успокояваща среда, подобна на вътреутробната. Повиването, лекото люлеене, нежните шепнешти песнички и звуци – всичко това много напомня за утробата и спокойствието и сигурността тогава. Често дори промяната на стойката има отношение към успокояването. Ако бебето е сложено по гръб (както спят всички бебета в рекламите) това е твърде далеч от позата, която е заемало по време на вътреутробния си период. Смята се, че страничното обръщане на бебчо или положение по корем е много по-удачна поза за сън.
Безспорно е, че повитите бебета имат ограничена възможност да се движат. Това може да звучи като нещо лошо, но във времето до 4-тия месец е безценно. Защото движенията на бебчовците са неконтролируеми и хаотични, а ефектът им е да разсънят или активизират още повече малкото. Съответно, когато отстраните този дребен, на практика, „технически“ проблем шансът за успокоение и спиране на плача е много по-малък. Същинското успокояване идва, когато детето усети с кожата си плътно прилепналата пелена и почувства обгръщането. Това му създава чувство за сигурност и му е приятно.
Снабдете се с квадратно одеяло. Често се използва и триъгълно, но симетрията на първото повива по-равномерно. Разстелете одеялото с единият връх нагоре. След това превийте малко ъгъла му навътре, за да стигне до средата на пелената. Поставете бебето вътре, така че главичката му да е на ръба на превития край. Много е важно, преди да започнете същинското повиване да се уверите, че ръчичките на бебчо са изправени. В противен случай то много лесно и бързо ще се измъкне и няма да има ефект. За улеснение на съвременните майки се продават цели „пашкулчета“, които са с цип и реално функционират по същия начин.
Специалистите правят паралел между бебета и малките на този скоклив приятел. Както знаем кенгурчетата престояват в торбата на майка си около 7-10 месеца, за да се развият и укрепнат достатъчно. По същия начин и бебчовците имат нужда от постоянната ни грижа, докато се стигнат по-голяма самостоятелност. Ето защо е много удачен вариант да се снабдите със слинг или с кенгуру (за носене на бебе ) и по този начин да осигурите на малкото по-близък контакт с Вас. Това, със сигурност, действа успокоително. Не е за пренебрегване и другото предимство на тези приспособления – те дават известна независимост на майката. Защото ръцете ѝ са свободни и тя може да свърши нещо допълнително. Опитайте и ще установите, че парадоксът – едновременно бебето Ви да е постоянно да Вас и това да Ви дава свобода на действие – е напълно реален.
Случвало ли Ви се е да пуснете прахосмукачката или сешоара и бебчо почти мигновено да замлъкне и да се успокои. Дори понякога ремонтът на съседите действа положително на малкото. Това има своето обяснение. Този монотонен и дразнещ, за нас възрастните, шум действа на малчовците добре, тъй като им напомня за спокойното време, преди раждането. Биенето на сърцето Ви и циркулацията на кръвта се твърди, че са сред шумовете, които бебето чува в утробата. Това е и причината мъниците да се унасят е толкова от прекрасното Ви приспивно пеене, а от миксера например. Дори шъткаштите звуци действат по сходен начин. В крайна сметка нищо не Ви пречи да опитате, най-много да се окаже сполучлив метод за приспиване, без много драми.
Масажирането, след баня е задължително занимание за всяко бебе, навършило месец и половина. Масажирането е леко, а движенията са изключително нежни поглаждащи и потупващи кожата. Много майки споделят, че тази практика, особено преди лягане, действа изключително благотворно на малките. Ползите са масажа са неоспорими, така че дори ефектът с успокояването да не е какъвто очаквате, със сигурност няма да навреди, а напротив.
Често може да се прочете подобна формулировка в различни списания, книги и наръчници. Тя, обаче не бива да се приема буквално, защото ще има обратен ефект. Разбира се, трябва да започнете да учите и запознавате детето си със света още от момента, в който то е дошло на него, но не в смисъл на дисциплина и правила. Ако смятате, че сте в състояние да го дресирате да заспива под команда, да яде под час и да не вдига много шум през останалото време – ще Ви бъде трудно, доста трудно да приемете действителността, в която подобно нещо е невъзможно. Има привърженици на по-радикален подход във възпитанието, но ползите от него са много спорни, да не кажем отхвърлени и дори заклеймени. „Немският“ модел на желязна дисциплина от раждането и продължителни часове на самотен плач водят до разрушена емоционална връзка с майката – нещо изключително важно за всяко мъниче. Освен това в първите месеци всеки плач на малкото означава нещо. То се опитва да Ви каже, че нещо не е наред. Пренебрегването му не е удачно.
