Всички деца преминават през периоди, в които се чувстват по-несигурни и търсят постоянно защитата на майка си. Ако вашият мъник ви следва навсякъде, не ви изпуска от поглед и иска непрекъснато да го носите на ръце и да го обгрижвате, не се чудете: „разболяло” се е от прекалена привързаност към вас.
Този етап от развитието на мъничето обикновено настъпва на около една година. В този период наистина изглежда невъзможно да се освободите и да отделите малко време за себе си, защото мъничето се е вкопчило във вас и се е превърнало във ваша сянка. И през този етап няма да е необичайно, ако детето откаже и присъствието на баба и дядо или на детегледачката, с които иначе е свикнало.
И неминуемо това поведение на мъничето ще породи у нас чувството за вина (което е абсолютно неоснователно), което може да ни накара и да се замислим дали методът ни на възпитание не е погрешен.
Тази прекалена привързаност към мама се дължи на страха на малкото дете от раздяла и една нормална фаза от неговото развитие, която постепенно ще изчезне докато мъничето расте. В този период детето иска да бъде непрекъснато с майка си и се разстройва много, когато тя се отдалечи от него: чувства се несигурно, уплашено, тъжно и понякога ядосано. А плачът, виковете и капризниченето са неговите начини да покаже своите чувства и емоции. Тази “мания” за мама не се появява изведнъж и за кратко, нито пък може да изчезне за един ден. Освен това тя се проявява и поради редица фактори. Постепенно започва да изчезва, когато следните фактори изгубят своята важност:
- На около годинка, за детето майката представлява сигурност в трудни моменти, когато например мъничето е изморено или пък, когато е ядосано. Тоест на тази възраст детето е много зависимо от майка си, затова тогава е моментът да започнем да му даваме все по-голяма самостоятелност – например, когато тича в парка, не тичайте непрекъснато след него, повтаряйки му „внимавай да не паднеш” и „не се отдалечавай от мен, защото ще те вземе лошият чичко”.
- Също така, както знаем, малките деца обичат ежедневния режим, с който са си свикнали. В този ред на мисли изплува фактът, че в този етап от неговото развитие, то се страхува от всяко ново нещо. Когато детето е на една годинка, неговата майка е постоянно около него и когато тя изчезне от полезрението му дори за миг, то се чувства изгубено. Не е лошо, още от съвсем мъничко, детето да свиква с присъствието на много хора, не може до една годинка единственият човек, с който е контактувало и който гледа по цял ден да е майка му.
- На около годинка, мъничето все още не си дава сметка за времето и пространството, тоест, когато изгуби майка си от поглед (отишла е в другата стая), то си мисли, че си е отишла.
За да изчезне след време тази болезнена привързаност на детето към нас, е от съществена важност да стимулираме неговата независимост. А независимостта на малчугана се изгражда тогава, когато той се чувства достатъчно сигурен и защитен. За да се чувства сигурно, детето има нужда от обич, която да му доказваме всеки ден, от уют и разбиране. Ето няколко полезни съвета как да помогнете на детето да преодолее своята прекалена зависимост:
Колкото повече расте детето и колкото повече подходящи стимули получава, толкова по-уверено в себе си ще се чувства то, а това ще му помогне да извоюва своята независимост.
