Изборът на детето, коя играчка или предмет да превърне в своя най-блъзък и неразделен „приятел” не зависи от това, колко е голям или колко е красив. Напротив, даже обикновено това е някое окъсано плюшено мече, което всъщност изобщо не прилича на мечка, а на някакво неопределено животно, без опашка, с липсващо ухо.
Не е най-красивото или скъпо нещо, което притежава мъника, но той го обожава и не може да живее без него. Това е неговата любима играчка, с която не се разделя където и да отиде и каквото и да прави. Иска го, когато се храни, когато е ядосано и когато трябва да си ляга. И, ако случайно не се сети къде го е оставило и не го открие, може да настане голяма „трагедия”. Тук говорим за т.нар. предмети, носещи успокоение (преходни предмети), които всъщност за мъника не са само предмети, а много важна част от неговия живот, която обикновено си има име.
Предметите, които помагат на детето да се успокои се наричат „преходни предмети”, тъй като те са една емоционална опора за детето в етапа, когато вече започва да се отделя от мама, този период, в който престава да се вписват към графа „бебета”, за да се превърне в независимо дете (след навършването на една годинка).
Според статистиката:
Според експертите, предметите, които служат за успокоение на детето, не вредят на неговото развитие, нито са признак на слабост или незрялост. Напротив, те му помагат да свикне да бъде далеч от родителите си, без да се травмира психически. Освен това, така детето подобрява своята социализация, като се научава първо да споделя със своя неразделен „приятел” приятни моменти, храненето, разходката, учи се да изразява свободно емоциите си – когато го прегръща, дори когато го удря като е ядосано. Всичко това е част от нормалното развитие на детето. Според специалистите е голяма грешка да си мислим, че детето е прекалено привързано и зависимо от своя „специален приятел” и, че е по-добре да му го вземем, за да не свикне с него много или пък да го осмиваме, защото е зависимо от нещо толкова нищожно и маловажно. Трябва да уважаваме чувствата на детето и щом то смята своята любима играчка за толкова скъпа и важна част от живота си, то значи така трябва да бъде.
Един успокояващ предмет е нещо позитивно, но също така е важно малко по малко да покажем на детето, че, въпреки че неговото мече е толкова важно, може да се чувства добре и без то винаги да е с него. С течение на времето трябва да помогнем на детето да стане по-независимо, както да превъзмогне зависимостта си от нас, така и от своята любима играчка.
Ако детето „се е пристрастило” към залъгалката, е възможно просто още да не е открило своя любим „плюшко” или мекото розово одеялце на звездички, което ухае толкова хубаво. Отново трябва време и много търпение докато се откаже от „бибата”, обаче вариантът с всякакъв друг любим предмет е за предпочитане пред залъгалката, която не е полезна за зъбките. Опитайте се да предложите варианти на мъника, все някога ще се привърже към нещо, което ще му действа по-успокояващо от вече бебешката „бибка”.