Преди детето да се научи да ходи, лазенето му помага да опознае света, който го заобикаля. От тук идва и неговата връзка с бъдещите му двигателни и познавателни умения.
Определено родителите трябва да стимулират уменията на бебето, които ще му помогнат да опознае околния свят, но следвайки препоръките на педиатъра и с вниманието, което се изисква. Някои мъници започват да пълзят още на 7-месечна възраст, други се научават по-късно, а трети изобщо нямат и намерение да пълзят.
Според някои специалисти, от физиологична гледна точка бебето трябва най-напред да се научи да пълзи, а след това – да сяда. Някои смятат, че даже голяма грешка правят родителите, които твърде рано поставят бебето да седи и го ограждат с възглавници. Статичното напрежение (изкуствено поддържане на позата) е много по-уморително от динамичното (движенията).
Първо, защото не всички деца се развиват еднакво. Обикновено бебетата седят сами, без опора, на около шестмесечна възраст, започват да лазят на около осем месеца и прохождат около годинката. Но има деца, които по една или друга причина, като например – наднормено тегло, нисък мускулен тонус, поради генетични причини или поради липсата на достатъчен стимул, не развиват достатъчно умението да се придвижват „на четири крака”. Това, че не лази, не означава, че бебето не се развива правилно. Всяко е индивидуален случай. Например, някои не могат да лазят, но на тази възраст вече могат да стоят изправени, държейки се за неподвижна опора, други пък се научават да лазят, след като вече са проходили.
Лазенето не е доказателство за бъдещото прохождане на детето, което значи, че то може да го прескочи, без това да се отрази на развитието му по никакъв начин. Преди години се е смятало, че без да лази, детето няма да може да ходи, нито пък ще има добро когнитивно развитие. Днес обаче след редица изследвания това твърдение е напълно отхвърлено. Все пак, като се замислим, целта ни не е детето ни да се придвижва лазейки, целта ни е то да се придвижва ходейки, както го правят всички хора.
Това, как ще опознава света, който го заобикаля, дали с лазене, в седнало положение, в поза по корем или като се придвижва, държейки се за някоя мебел у дома или за пейката в парка, няма никакво значение и детето ще се развие добре интелектуално. Има твърдение, че липсата на лазене може да доведе до поява на дефицит на внимание при детето, което също се оказва неточно – лекарите свързват дефицита на внимание с липсата на умение у детето да отговори адекватно на стимулите, които му се предлагат. Едно дете, което не лази, с адекватни умения за опознаване на средата си, може да опознае и възприеме повече стимули, в сравнение с друго, което лази, но не е развило умението да възприема адекватно стимулите.
Лазенето е важно, защото е един етап на изследване и опознаване на света. То позволява на детето да опознае света, който го заобикаля, помага му да придобие ориентация за пространството (близо-далеч, нагоре-надолу, голямо-малко и т.н.), дава му основни знания за физическите граници, скоростта и т.н. Лазенето спомага и за раз- витието на мускулите на ръцете.
Родителите играят основна роля за правилното развите на бебето. Тяхната любов, внимание, техните нежни думи са основните неща, от които се нуждае детето, за да се чувства сигурно, за да бъде емоционално стабилно, което от своя страна ще предположи и една сетивна и двигателна стабилност.
Родителите трябва непрекъснато и по всякакъв начин да стимулират уменията на бебето, като сменят позата му, като го мотивират да се движи, за да опознава онова, което го заобикаля, например като слагат интересна играчка далеч от него, за да го стимулират да се придвижи, за да я вземе самичко.
Лазенето не е единственият начин за опознаване на света и придобиване на нови умения и знания, затова стимулирайте бебето по всякакви различни начини, каквито се сетите и, разбира се, допитайте се до педиатъра. Слагайте бебето по корем, това ще го научи да се повдига и да се задържа облегнато на ръцете си. Ако бебето не лази, стимулирайте това умение, без да го насилвате, ако не иска.
