Трите основни хормона на бременността са естроген, прогестерон и пролактин. Повишените нива на естроген и прогестерон през втората половина на бременността не позволяват пролактина да стимулира млечната секреция. С отделянето на плацентата нивото на естроген, прогестерон и човешки плацентен лактоген спадат драматично, докато нивото на пролактин остава повишено. Това е сигнал за гърдата да започне да произвежда мляко. Пролактиновите рецептори в гърдата имат висок афинитет за пролактина непосредствено след раждане.
Майчината кърма се синтезира в малки, подобни на мехурчета, жлези в гърдата. През втората половина на бременността под действието на различни хормони тези мехурчета се развиват, увеличават броя и размера си и започват да синтезират майчино мляко.
Сукането на бебето предизвиква отделянето на хормон, стимулиращ млечната секреция и хормон, подпомагащ придвижването на кърмата към зърното и отделянето й от гърдата.
В началото на всяко кърмене майчиното мляко съдържа повече белтъчини, специални, подходящи за бебето, захари и по-малко мазнини и се нарича „начално мляко“. В края кърмата е по-богата на мазнини и това е основният източник на енергия за бебето.
Когато се кърми, сукателните движения на бебето стимулират освобождаването на два хормона – пролактин и окситоцин. Те са отговорни за лактацията. Пролактинът осигурява производството на кърма, а окситоцинът осигурява рефлекса за отделяне на мляко. За да се стимулира освобождаването на окситоцин и да потече кърма, бебето масажира гърдата с леки, бързи и ритмични движения и ниска интензивност на всмукването. В началото то получава по-воднисто мляко, наречено предно, което утолявя жаждата. В момента на изтитане на млякото бебето намалява честотата на сукателните движения и увеличава интензивността на всмукването. Кърмачето движи езика си вълнообразно, всмукването става по-силно и нивото на окситоцина се поддържа, за да се осигури потичане и на по-калорично задно мляко.
