Толкова мъничко, а вече е с характер! Замисляли ли сте се за онези черти от личността на вашето малко бебче, които са генетично заложени у него и започват да се проявяват още, когато то е на два месеца? Трябва да ги опознаете, ако искате да изградите здрава и стабилна връзка с детето си. Наблюдавайте мъника и изучете характера му, за да откриете най-правилния път към сърцето му.
Наричаме темперамент онази част от личността ни, която е генетично заложена у нас, още от самото ни раждане. Това са отличителните черти на характера на всеки от нас, които изразяват неговата уникална индивидуалност.
По същия начин всяко бебе идва на този свят със своята индивидуалност, тоест своя темперамент, генетично заложен в него. И малко по малко той ще започне да се проявява докато детето расте. Бебетата проявяват своя характер още през втория си месец. Те общуват с нас и изразяват емоциите си чрез плач, гукане, усмивки, различни мимики и изражения на лицето и т.н.
Честотата и бързината, с която детето получава отговор на своите знаци (плач, гукане и т.н.), го информират за света, който го заобикаля. То бързо ще разбере дали ще получи ‘отговор’, веднага щом се разплаче, или трябва да плаче още по-силно и доста време, за да му обърне някой необходимото внимание. Общо взето нещата стоят така – всеки родител, дори още преди да стане такъв, е чувал за препоръките да не носим непрекъснато бебето на ръце, защото то ще свикне и няма да иска да стои в креватчето си, и да не откликваме веднага щом се разреве, а да го оставим да поплаче малко, за да се научи да се успокоява само. Тези препоръки се дават с цел още от самото начало да успеем да изградим един режим, към който бебето да привикне и всичко да е по-лесно. Да, обаче, по-лесно за кого? Понякога се замислям дали тези препоръки не са само с цел да улеснят живота на родителите, а не да научат бебето на режим и ред. Естествено че и мама има нужда да си отдъхне малко от напрегнатото и натоварено ежедневие, но, още от самото начало, за бебето е по-важно да откликвате веднага на неговите нужди. Сигурно сте чували от устата на някоя загрижена баба – “Никой не обръща внимание на бебето, докато то не се разреве”. И е истина – тъй като не може по друг начин, мъничето плаче, за да му обърнете внимание, по този начин то изразява своите чувства. С плача си бебчето иска да каже: “Тук съм и се чувствам самотен”.
Чувствителността на бебето към емоционалното състояние на майката е много силна. Бебето усеща вашето настроение и вашите чувства. То усеща спокойствието или изнервеността ви, нежността, с която го взимате на ръце, когато се разплаче; усмихва ви се, когато му говорите мило или си играете с него и всички тези взаимоотношения ще моделират бебето ви и ще му помогнат да се адаптира по-лесно в големия свят. Когато бебето плаче или гука, то иска да ‘съобщи’ за свое неразположение, търси внимание или иска да изрази чувствата си. По този начин то ‘съобщава’ за емоционалното си състояние в момента и родителите трябва да откликнат на него, да разберат какво измъчва или радва бебето във всеки един момент. Това, от което се нуждае вашето бебе, е да го държите на ръце, да си играете с него, да му говорите, да го прегръщате – да усеща вашата обич и нежност непрекъснато.
Всяко бебе има свой индивидуален темперамент, който се проявява още в най-ранна възраст. Неговият темперамент започва да се развива и да се проявява, още когато бебето е на два месеца.
Има бебчета, които се усмихват и гукат на всички, независимо дали за познати или непознати, други пък са по-плахи и гледат с недоверие непознатите хора покрай тях. Това не е ли доказателство за това, че мъниците в най-ранна възраст проявяват своя темперамент! Казват, че плахостта и срамежливостта също се дължат на темперамента. Но така или иначе, умението да общува лесно с околните е нещо, което не зависи само от характера, но и от практиката, от възможността, която вие сте му дали да общува, от средата, в която расте и т.н.
Всяко дете има свой характер, една индивидуална същност, която го превръща в специален човек. Когато стане възрастен човек, неговата същност, неговата личност ще бъде съвкупност от: генетично заложената си природа, възпитанието, което е получило в семейството си и външната среда, която го заобикаля. На нас родителите ни е трудно и ни отнема време да разберем, че мъничето, което спи в люлката си, е толкова темпераментно, колкото и всеки един от нас.
Специалистите са установили няколко категории на поведение, свързани с темперамента. Тези категории съдържат в себе си отличителните черти, които може да покаже уникалната личност на вашето дете, а и на всеки възрастен. Опитайте се да откриете, към коя спадате вие и към коя вашето бебче:
На базата на тези критерии ще можете не само да откриете себе си, но и да опознаете своето бебче. Обърнете внимание, например, дали се разсейва лесно, дали го дразни шумът и т.н. Не го насилвайте да реагира на нещата така, както бихте реагирали вие, неговият темперамент е различен от вашия. По-скоро трябва да се опитвате да промените условията в средата му, за да са по-благоприятни за него. Все пак мъниците още не осъзнават чувствата си и вие трябва да се погрижите те да имат колкото се може по-малко дразнители, за да се чувстват добре.
Да уважавате характера и индивидуалността на мъничето, е най-добрият начин да изградите една силна и дълбока връзка между вас и него.
