Има изписани хиляди страници за ролята на жената – за правата и задълженията й. Какво предполага? Какво изключва? Има ли еталон за подражание?
Какво да направи една жена, за да е успешна, щастлива и удовлетворена? Как да разберем и как да изберем?
През различните исторически периоди отговорите на тези въпроси са варирали. В днешно време ролята на жената включва почти автоматично няколко поприща, изискващи борба на поне два фронта – вкъщи и в обществото. От една средностатистическа съвременна жена се очаква да бъде съпруга, майка, домакиня и разбира се професионалист. Т.е. налага се да отговаря на твърде много изисквания, за да получи одобрение от обществото и лично удовлетворение. Една историческа справка с недалечното минало веднага може да открои допълнителните отговорности, които са се стоварили върху нежния кръст на днешната жена.
Ако през миналия век да си успешна е означавало да създадеш стабилно семейство и да се грижиш за благополучието му, то в днешно време – подобно ограничаване те полага в една не съвсем престижна графа на майките домакини. А най-лошото в случая е, че има създаден подобен стереотип, който кара и самата жена, посветила се на семейството, да се чувства зле от избора си и да трупа в себе си неудовлетворение. Сякаш има нещо срамно и недостойно в това да се посветиш на едно от най-прекрасните и най-важните неща изобщо – майчинството. Пренебрежителните погледи на околните допринасят значително за въпросното неравнопоставено положение. Като че ли цялото общество, начело с държавата (заради оскъдните средства, които се полагат за дете в България) осъждат и демонизират жените, които слагат
като свои приоритет майчинството. Тук се получава странно противоречие между уж поставените цели и всъщност начините, по които това се случва на практика. За всички е много важно децата (бъдещето) да бъдат отглеждани в добри условия и да получават правилно възпитание. Нима някой ще се грижи по-добре за едно дете от собствената му майка?! Но майка му се чувства безполезна и едва ли не изхвърлена от обществото и социалните отношения. Съответно не може адекватно да изпълнява задълженията си. Да не подхващаме финансовия аспект на темата, защото той е още по-обезкуражителен.
Обобщено казано, ако се отдадат изцяло на майчинството и изпълнят ежедневието си с памперси и разговори за кърмене и възпитание, жените рискуват да попаднат в капан, от който трудно се излиза. А чувствата, които изпитват са на неудовлетворение и откъснатост, сякаш са в тайм аут от света и останалите хора.
Обратната алтернатива също не е удовлетворителна. Работохолизмът крие в себе си друга, дори по-коварна опасност. Да оставиш детето си на грижите на друг човек и да продължиш кариерата си не е еднозначно решение. То също носи неприятни последствия. Най-осезаемото, от които е чувството за вина. Тягостно усещане, предизвикано от малкото време, което прекарваш с детето си. Страхът, че контролът над най-важното (детето и семейството) не е в твоите ръце може да действа побъркващо. Резултатът обикновено е, че две дини под една мишница не се носят, т.е. започва да куца едното от двете начинания, а понякога и двете. Голямата професионална ангажираност дава илюзорно чувство за успешност и
удовлетворение. Пропуснатите мигове с детето и семейството, един ден връхлитат бизнес майката и тя започва да усеща смесица от неприятни емоции, които заплашват стабилността дори
на кариерата й. Сред тях са чувство за вина (вероятно на първо място), усещане за объркани приоритети, тревоги, заради проблеми в семейството...и пак неудовлетворение. Липсата на семейни спомени и изобщо на прекарано време с най-близките са еквивалент на неосъщественост и способстват за огромна
криза около 40-тата годишнина. Тогава идва момент за равносметка и много жени изпадат в депресия, заради внезапното откритие, че може би най-хубавото е отминало и, че няма да стават нито по-хубави, нито по-млади. Осъзнаването, че времето е безвъзвратно отминало, а споменът не носи удовлетворение е доста стряскащ.
Какво излиза – както едната, така и другата крайност не водят до нищо добро. Съвместяването на двете също не е решение, тъй като едно денонощие има само 24 часа – твърде недостатъчно за тези времеемки начинания. На практика, обаче една майка много често няма избора – да остане вкъщи да гледа детето си или да се върне на работа. Причината е финансова в повечето случаи. В подобна комплицирана ситуация има ли някакво решение? По какъв начин се постига баланс? Отговор на тези въпроси няма. Не и такъв, който може да се използва като рецепта. Възниква още едно питане и то
звучи ужасяващо – възможно ли е една съвременна жена да запази разсъдъка си и да не загуби в един момент почва под краката си? Какъв е шансът тази жена да върви еднакво добре на всички тези
пътеки и това справяне да й носи усещане за контрол и разбира се удовлетворение? Статистиката на повишаващия се брой на преди и следродилни разстройства, както и увеличената нужда от психологически консултации са достатъчно красноречиви сами по себе си. Какво да правим в този случай? Има ли решение или да свикваме с реалността?! Никой не би могъл да се справи с толкова много отговорности, без компромиси. Напълно нереалистични са филмовите и
книжни образи на супер успешни жени, които живеят в такава хармония, че всичко около тях изглежда съвършено.
Честно казано, не знам чия глава ражда подобни сюжети и каква е целта им? Да накарат милиони истински жени да се чувстват зле?! Или може би да наложат подобен модел сред подрастващите момиченца и така да се поставят основите за създаването на неудовлетворени майки в бъдеще? Майчинството повече от всичко друго се смята за период на равносметка и съзряване. Бъдещите и настоящи майки претърпяват сложна метаморфоза, която наред с останалото, ги натоварва и с огромната отговорност на родителството. Психолозите
съветват в началото на този етап да се изгради стриктна система на приоритетите, тъй като задълженията ще се увеличават, а времето все по-трудно ще побира всичко. Примирението с идеята, че не можете всичко и не сте перфектна жена е сред първите големи крачки, които трябва да се направят. В противен случай всяка загубена битка, независимо на кой фронт е, ще стане предпоставка за сериозни проблеми от психо-емоционален характер, които с времето ще се задълбочават, ако не им се обърне внимание. По-често си припомняйте, че сте човек като всички други и имате право на грешки. Няма перфектни хора. Има жени, които се смятат за такива, но истината е, че в момента просто не осъзнават къде претърпяват поражение.
„Решението е в компромиса”, категорична е Маргарита Иванова, майка на двама сина (на 5 и на 3 години), банков служител и наш читател. „Трябва да се направи избор поне за известен период от време. Моят е да бъда с децата си. Опитвам се да бъда добра майка и да не изпускам важни събития, затова пък понякога си тръгвам по-рано от работа, което не ме прави перфектен служител. Често ми се налага да отсъствам от офиса и така изпускам нишката на моменти. Всичко е до приоритети. За мен най-важно е семейството и с гордост мога да кажа, че сама отглеждам децата си и съм отговорен родител. А и се чувствам щастлива.”
