Всички деца преминават през един определен период, в който буквално са закачени за полата на мама и я следват навсякъде, дори до банята. Тогава мъниците не се разделят от мама нито за секунда, затова всеки път, когато тя излиза, плачат, ядосват се и крещят от ярост.
Бебетата са много весели и социални до към деветия-десетия месец, но след тази възраст, те чувстват тъга и безпокойство, ако са разделени от майка си и стават намръщени и плахи пред непознати хора, като не искат да стоят с никой друг, освен с майка си. Това е защото бебетата все още нямат никаква представа за времето и мислят, че щом нещо не е пред очите им, значи няма да го видят повече, защото е изчезнало.
Този етап обикновено продължава до към тригодишна възраст, но колкото повече контакти има детето и с други хора, толкова по-лесна ще му бъде раздялата с мама на вратата на детската градина или когато мама отива на работа, а то остава у дома с баба и дядо или с детегледачката.
За децата, които не ходят на детска градина или на ясла и, които прекарват целия ден само с мама, е дори по-зле, когато трябва да останат с друг човек, дори с баща си. Плачат, тръшкат се, държат се за майка си с всичка сила, крещят – почти невъзможно е да тръгне където и да е. Със сигурност обаче решението не е да не ходите на работа и да не излизате и да прекарвате по 24 часа с детето, а постепенно да започнете да го свиквате да се дели от вас и да остава и с други хора.
Ако детето ви плаче безутешно и се тръшка всеки път, когато се опитате да го оставите на някой, със сигурност ще ви мине през ума мисълта просто да не го оставяте никога вече, но така само ще влошите ситуацията. Това трябва да постигнете постепенно и с търпение, за да може детето да свикне да се отделя от вас, нещо неизбежно в живота му занапред.
