Бебчето вече се роди и сега следва логичният и неизбежен въпрос – “На кого прилича?”. А вие, понеже вече ще бъдете отегчени от поредния досаден въпрос, ще кажете, че прилича на себе си. Да, но това няма да е достатъчно, за да им затворите устата, и неизбежно ще се отделят два лагера – едните ще твърдят, че бебчо прилича на вас – мама, а другият ще настоява, че прилича на татко си.
Всичко това е много забавно и стига да се заформи спор, може да се родят много интересни доводи в защита на едната или на другата теза. Нали знаете – в спора се ражда истината!
Шегата настрана, но наистина всеки човек се ражда предопределен от своя генетичен код и след това тази предопределеност се повлиява от начина на живот, средата около него и така той се оформя като личност.
Оказва се, че бебето взима гени от мама и татко, от баби и дядовци, от прабаби и прадядовци, от прапрабаби и ... Ако продължа, списъкът ще стане доста дълъг, но в действителност всеки човек е съставен от “малки частици” от своите предшественици и няма точно установени правила от кого ще вземе повече и от кого по-малко. В момента, в който гените на родителите се смесят, започва една своеобразна борба за надмощие между гените и това как те да се разпределят. И така могат да се получат всевъзможни комбинации, което всъщност прави всеки човек уникален. Например, ако дядото е със сини очи, а бабата – с черни и тяхното дете, тоест вие, е с черни очи – това означава, че сте наследили черните очи от майка си, но също така значи, че имате и гените на баща си, които въпреки че не са придобили надмощие, те си остават във вас. И по този начин, когато решите да имате дете, то тези гени ще се борят наравно с останалите и така може вашето дете да има сини очи, тоест тези на дядо си, които, ако при вас не са надделели, то при детето ви са се преборили и са предрешили нещата. И това беше пример само за гени, взети от дядото чрез вас, но остава още генетична информация от прабабите, прадядовците и т.н.
А какво е заключението от всичко това – бебето май наистина прилича на себе си, тъй като комбинацията от гени при него е уникална и неповторима. Няма двама човека, които да са еднакви (освен еднояйчните близнаци, разбира се), защото при всеки един комбинацията от генетичната информация на предшествениците му е различна.
“Вашето бебе е толкова единствено по рода си, колкото са пръстовите му отпечатъци”
Д-р Фицхю Додсън, “Изкуството да бъдеш родител”
Няма две еднакви деца, но понякога между членовете на едно семейство има толкова голяма прилика, че няма как да не познаеш, че са роднини. Има доминантни гени, за които е известно, че са по-силни от останалите и имат по-голям шанс да бъдат наследени от бебето.
Излиза, че някои физически характеристики са по-силни от други и затова някои деца приличат толкова много на единия или на другия си родител. Ето няколко доминантни характеристики:
Така или иначе, не винаги можем да бъдем сигурни, че детето ни ще наследи доминантните характеристики, защото нещата са доста по-сложни, а и има много изключения. Всеки детайл от нашето тяло, колкото и незначителен да е той, има свой собствен ген.
За характера се знае, че е силно повлиян от възпитанието, но специалистите смятат, че и тук важна роля играе генетиката. Генетици, психолози и педагози са на мнение, че половината от психологичните характеристики на даден човек зависят от гените, а другата половина – от влиянието на средата.
Интелигентността, социалното поведение или пък креативността зависят, както от някои гени, така и от начина и условията на живот. Като за интелигентността също е известно, че в повечето случаи момченцата я наследяват от майката, а при момиченцата зависи и от двамата родители.
При плахостта, страха или пък чувството за отговорност, обкръжаващата среда има по-голяма тежест от гените.
Върху музикалността, социалното поведение или пък красноречието влияят множество гени, но е доказано, че условията на живот също оставят следа върху тях.
Изследване На кого ще прилича бебето? Преди да навърши годинка – сигурно ще прилича повече на майка си!
Това потвърждава едно изследване, направено във Франция, което имало за цел да установи от какво зависят приликите на момчетата и момичетата на възраст между 0 и 6 години с техните родители и на кого в действителност прилича бебето, когато се роди. Резултатите показват, че момченцата започват да приличат повече на бащите си, след като навършат 1 годинка, докато момиченцата приличат повече на майките си до 6-годишна възраст.
На всички ни е известно колко много се интересуват и роднините, и родителите, на кого ще прилича бебето, още преди то да се е родило.
Изследването е направено от екип учени във Франция. Според него няма съмнение, че новороденото, независимо дали е момче или момиче, прилича повече на майка си.
Според учените, провели изследването, това че повечето майки с гордост констатират, че бебчето е “одрало кожата” на баща си, било чисто и просто една “социална манипулация”, която имала за цел да убеди партньора, тоест таткото, че той има най-голяма заслуга за сформирането на своя наследник. Смешно, но факт. И това внушение има доста голямо влияние върху роднините и близките на семейството, които започват да вярват в него, повечето пъти несъзнателно. Именно затова учените от Франция назначили за “съдии” 200 човека, които били напълно непознати за 83-те деца и техните родители, които взели участие в изследването. Всъщност специалистите използвали за изследването си снимките на децата и на техните родители.
Резултатите от всичко това показали само едно: момчетата и момичетата приличат повече на майка си през първата година от живота си. Момчетата обаче, след навършване на 1 годинка започвали да приличат повече на бащите си, докато момичетата продължавали да приличат на майка си до 6-годишна възраст.
Екипът от учени заключил, че някои от конфликтите в семейството идвали именно от липсата на сигурност и убеденост при мъжа, че той наистина е бащата. Според изследването, едно семейство може да бъде определено като една група, която има общи интереси, но също и различия и конфликти. И при мъжете, един от тези конфликти идвал точно от недоказаното бащинство. Затова всички показатели и външни прилики, които се открият между детето и таткото играят важна роля за стабилността на семейството. Ето защо, според специалистите, често срещаното приписване на прилики между новороденото и бащата, е явление, което се дължи на желанието мъжът да се почувства убеден в своето бащинство. А, както стана ясно от споменатото изследване, нещата са много по-различни от това, което сме свикнали да виждаме. (Повече за изследването можете да прочетете на www.ehbonline.org).
