Кои различия между момичетата и момчетата са вродени, генетично заложени? Да, половите им органи са различни. Също така някои хормонални различния и разлики в устройството на мозъка правят момчетата по-едри физически и съответно по-силни. От своя страна момичетата обикновено имат по-добра координация на движенията и едно по-прецизно развитие, що се отнася до езика, те успокояват по-лесно нервните си изблици и са по-експресивни в жестовете и речта си.
Преди години, както знаем, се е смятало, че мъжете са по-висши същества от жените. Днес обаче е различно или поне в повечето случаи. Днес хората не се делят по полови различия, а по техните качества и умения. Отделинте полове имат заложени различни умения, в които са по-добри, но взети по отделно тези качества могат да бъдар развити у всеки, така че не може да се говори за драстични различия.
Смята се, че момичетата се справят по-добре с езика, имат по-прецизно развитие на речта, но за сметка на това пък нямат по-богат речник, нито са по-добри в разбирането и тълкуването на речта.
Смята се, че те имат по-добро аритметично мислене, но пък що се отнася до смятането – момичетата ги превъзхождат. Момчетата се открояват в полето на пространствените и механични умения, както и с уменията си да правят трудни и изискващи голямо усилие движения.
Момичетата пък ги превъзхождат във фината моторика – те са по-сръчни, контролират по-добре китката и пръстите си, именно затова и момиченцата първи и по-добре се научават да се обличат сами, справят се по-добре взакопчаването на копчетата и изобщо със всичко, което изисква бързина и голямао умение в боравенето с ръцете. Момичетата също са по-добри и в бързото възприемане на детайли и в дейности, при които се изисква често прехвърляне на и съсредоточаване на вниманието на различни обекти и задачи.
Изследванията на вродените разлики между момчета и момичета са стигнали дори до лабораториите по експериментална психология. Без съмнение, когато започне да лази, бебето момченце спонтанно се отправя веднага към детските играчки колички и им обръщат много по-голямо внимание от момиченцата. за разлика от момчетата, момиченцата пък се отправят веднага към куклите.
В друга лаборатория се прави друго изследване – избира се група млади майки, които трябва да играят с непознати за тях бебета. Така несъзнателно или не, на бебчетата, облечени като момченца, жените предлагали колички и други „момчешки” играчки и играели с тях по-енергично. Обратното на това, с момиченцата тези жени се държали по-нежно, казвали им колко са красиви и им давали да си играят с кукли.
Тогава, до каква степен можем да потвърдим, че различните предпочитания, които се приписват на едногодишните момичетата и момчетата, са вродени (по рождение). Дали голяма заслуга за тези предпочитания нямат и стимулите, които родителите им предлагат? Идеите за това кое е „за момичета” и кое „за момчета” доста предопределят поведението на майките спрямо бебетата им, още в самото начало, през първите месеци от живота им.
Бащите май повече от майките се притесняват дали тяхното момченце се държи по адекватния начин, присъщ на пола му. Като цяло татковците са по-разбрани, по-снизходителни и по-нежни с дъщерите си, докато със синовете се държат по-авторитарно, контролират ги повече и обръщат по-голямо внимание на технитя интелектуален напредък. Но, ако родителите са по-нежни и отстъпчиви с момиченцата, то така могат да ограничат социалното и емоционалното развитие на момчетата. И обръщайки пък по-голямо внимание на интелектуалното развитие на момчетата, дават грешното послание на момиченцата, че не се очаква много от тях в интелектуален план.
Обаче, за да дадем правилното възпитание на децата си, не трябва да забравяме, че всеки човек е комбинация от мъжки и женски черти, затова колкото по-рано започнем да избягваме тези полови стереотипи, толкова по-добре. Ето няколко съвета към родителите:
