Майката може да бъде строга, изключително разумна, проявяваща разбиране във всяка ситуация, може да е прекалено грижовна или пък леко разсеяна, но винаги е майка и е най-важният човек в живота на едно дете. Всяка майка е различна, точно както и всички деца са различни едно от друго.
И, въпреки че е трудно да установим строго обособени стереотипи, поведенията на мамите следват някои “тенденции”. А ето и най-типичните, да видим дали ще се разпознаете в някоя от тях:
“Внимавай!” – това е нейната любима дума. Тя до такава степен иска да решава всички трудности на мъничето, но и прави всичко възможно да ги избегне, преди още да са се появили. Често използвани нейни фрази са: “не се качвай там, защото ще паднеш”, “не пипай това, защото може да се нараниш” и т.н. Според психолозите, обаче, това поведение, макар и несъзнателно, поражда у детето чувството, че не е достатъчно способно да направи каквото и да било самичко, като по този начин намалява до минимум неговата независимост и самоувереност. А това чувство на безпомощност и вечното търсене на чужда помощ може да си остане у детето, дори и когато се превърне във възрастен.
Децата, които не са се сблъсквали с трудностите и препятствията на живота и, на които не им е било позволено да рискуват за каквото и да било, обикновено не развиват адекватно поведение пред опасностите и съответно не биха могли да се справят с тях по адекватен начин. Когато се превърнат във възрастни, тези деца обикновено предприемат повече рискове, без да могат да оценят реалната ситуация и съответно последствията. Докато расте е много важно за едно дете да бъде научено на самостоятелност, естествено, че майката трябва да упражнява контрол, но не толкова натрапчив, че накрая детето да не може самичко да разрешава своите проблеми, защото преди всичко ролята на майката е да подготви детето за реалния живот, който го очаква с всичките му трудности и препятствия. Майката трябва да вдъхне на детето увереност в собствените му възможности и кураж, че може да се справи самичко с проблемите.
Тази мама не се кара, когато мънието надраска стената с флумастер, а го хвали за артистичната му изява и чак след това му обяснява, че би било по-добре да рисува на лист. Тя оставя детето да се изразява спонтанно и да развива своите умения. Такива деца по-лесно осъзнават какво им харесва и какво не и се научават да взимат решения самостоятелно по-рано от останалите. В някои случаи тази мама е и “приятелка” и се включва в игрите на детето. Обаче децата все пак имат нужда някой да сложи граници на поведението им, защото това им помага да се чувстват защитени. Защото има огромна разлика между това да му дадеш малко повече самостоятелност и това, да му позволиш да прави каквото си иска. Всички имаме нужда от норми на поведение, които се възприемат в семейството. Това е важно, за да се научим да сдържаме фрустрациите си и да се адаптираме да живеем в обществото. Ако на детето се позволява да прави каквото си иска, се ограничва развитието на умението да се адаптира в различни ситуации и то няма да разбере, че не е възможно да се постигне всичко. Ако детето няма ясни граници и правила, е много по-вероятно да се разочарова и да се заблуди.
Нейните деца се държат адекватно на масата, поздравяват винаги, не забравят да кажат “благодаря” и изглежда, че са възприели всички норми, които се изискват от обществото и които мама е започнала да въвежда още с раджането им.
Стриктната майка изисква детето й да се държи както трябва в каквато и да е ситуация, особено сред обществото. Освен това в бъдеще то трябва да бъде най-доброто в училище и стаята му винаги да е подредена изрядно.
Детето на строгата и стриктна мама понякога обаче започва сякаш да се държи неестествено. Какво се има предвид? Преди да направи нещо, то се оглежда на всички страни, за да види дали околните ще видят това, което смята да направи, губейки по този начин част от своята спонтанност. Проблемът е, че развиват повече покорството, отколкото умението да разграничават сами позитивното от негативното според собствените си разбирания и възприятия. Тоест детето спазва тези стриктни норми и правила, за да го похвалят после и да получи одобрение, било то от майка си или от останалите, а не, защото ги разбира и вярва в тях. Това “добро дете” обикновено се чувства виновно всеки път, когато не успее да изпълни това, което възрастните са очаквали от него. Затова им е трудно да правят онова, което наистина искат или изобщо не знаят какво искат.
“Дали се грижа достатъчно за детето си?” – често се пита тази прекалено заета и несигурна мама, особено когато се прибере късно от работа или е трябвало да остави мъничето на детегледачката, защото е имала важен ангажимент.
Нормално е майката да се безпокои, особено виждайки реакцията на детето й, когато тръгне да излиза. И понякога това безпокойство може да прерасне във вина. Същото се случва и когато се кара на мъничето – ако се е държало зле и тя избухне, е много вероятно след това да се чувства виновна и да му поиска извинение. Проблемът ще възникне, обаче, ако това непрекъснато чувство на несигурност и вина започне да пречи на нейната възпитателна и формираща функция спрямо детето й. Ако майката се чувства виновна, когато се кара на детето, това ще накара детето да се обърка – знае, че поведението му е било лошо, но от друга страна вижда майка си, която не реагира адекватно на ситуацията.
На тази мама й е трудно да сложи ясни граници, да привлече вниманието на детето, да бъде по-убедителна и настойчива, да покаже авторитет. От своя страна мъничето си дава сметка, че може да постигне много лесно това, което иска. Така детето започва да смята, че всичко в живота се постига с лекота и съответно няма да изгради адекватни стратегии за постигане на целите си. Това, от което се нуждае детето са съответните ограничения и пример за адекватна реакция в каквато и да е ситуация и за целта мама трябва да разбере, че безусловна обич към детето не означава да му дадеш всичко, което поиска и да бъдеш над главата му 25 часа в денонощието, а означава да го обичаш и да го подкрепяш винаги, но и да го напътстваш и поправяш.
Това е мама, която не се вписва добре в нито един от по-горните типажи. Често пъти майката трябва да е по малко от всичко – и свръхгрижовна и по-либерална, стриктна, когато се налага, но и да даде нужното поле за изява на мъничето. Никой не познава по-добре детето й от самата нея. Важното е да наблюдава детето си и да вземе под внимание факта, че всяко дете има свои собствени характеристики, но всички еднакво имат нужда да ги разбират, да ги карат да се чувстват важни, да им се даде подкрепа, но и правила.
За да може едно дете да осъзнае своята същност, начинът, по който вижда света и себе си, то има нужда главно от един добре структуриран външен стимул, тоест има нужда от защита, грижа и норми и граници, които ще им даде мама. Това е формулата, по която мъниците ще успеят да изградят своята същност.
Най-добрият начин да защитим детето си е просто да му дадем всички необходими ресурси, които ще му помогнат да се изправи пред реалния живот. То трябва да разбере, че когато иска да постигне нещо, е възможно и да сгреши и да се сблъска с трудности, но важното е да съумее да се справи самичко, с помощта на онова, което му е дала мама.
