Online School
Регистрирани потребители: 21997
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Първата раздяла с бебето

Трябва да се върнете на работа и вашето бебче за първи път ще се отдели за толкова дълго време от вас. Но раздялата е една задължителна и доста конструктивна стъпка, стига да стане по най-подходящия начин. А, има ли изобщо такъв начин? Може ли една раздяла за по-дълго време да премине добре и без лоши последствия? Появи ли се вече чувството за вина пред детето ви? Колкото и да ни е неприятно да се разделяме с бебето си дори за миг, трябва да го направим в един момент, когато ни се наложи да работим. Напоследък все повече майки се връщат на работа преди детето да е навършило 2 години, по различни причини. На някои им се налага да работят, за да подпомогнат семейството си, а други го правят, защото чувстват, че така трябва. Дългият престой вкъщи се отразява по различен начин – има жени, които не са свикнали да стоят вкъщи, те са работохолички и дори и да не им е толкова наложително, те се връщат на работа. Така или иначе причини винаги има и те винаги са основателни. Лошото е, обаче, как ще го приеме вашето мъниче. Ако сте направили грешката да не се доверявате на никой и не сте го оставяли никога да го гледа друг човек (баба, детегледачка и т.н.), то най-вероятно първата раздяла ще е голям проблем. Заради силната и безусловна любов, която майката изпитва към своето детенце, тя много често се чувства виновна, когато го остави дори за час. А това е много натоварващо и не бива да е толкова голям проблем.

Чувството за вина

Чувството за вина го има при всяка майка, на която й се наложи да остави детето си на друг човек, за да свърши нещо. То не може да се контролира, но със сигурност майката не трябва да се напряга и да приема нещата толкова зле. Всички знаем в какво се превръща социалният живот на майката, която отглежда своето малко бебче и именно заради това в никакъв случай тя не трябва да се вини за това. Всяка майка има и личен живот, който не бива да занемарява. Няма нищо лошо в това да оставите бебето за няколко часа, за да се разтоварите – да отидете на пазар с приятелка, да отидете на фитнес или просто да останете сама със себе си. Напрегнатото ежедневие на майката, силите и енергията, които тя изразходва по отглеждането на детето си, й идват в повече и затова мъничко почивка и забавление няма да навредят на никого. Непрекъснатото чувство за вина май се оказва, че съпътства живота на мама още със самото раждане на бебчето. Когато то плаче, когато не спи добре, когато не яде – майката обвинява себе си и смята, че не е свършила добре задълженията си. Трябва, обаче, да обърнете малко внимание и на себе си и да се отърсите от това чувство. Опитайте да го контролирате, защото все пак трябва да сте емоционално стабилна, за да можете да се грижите пълноценно за малката си рожба. Майчинството поражда в сърцето на жената колкото щастие и радост, толкова и съмнения и въпросителни.

Раздялата

Колко тежко звучи думата раздяла, нали? Така е и отделянето от детето ви за определен период през деня не трябва да се нарича раздяла, а просто едно, до известна степен, полезно и конструктивно начинание, което в последствие ще се отрази добре и на вас и на бебето. Вашето детенце също не бива да възприема отсъствието ви от къщи като раздяла, още по-малко пък да се чувста зле от това. Ако сте го оставяли на други хора преди това, няма да го приеме толкова тежко, защото ще знае, че ще ви няма за кратко време, а след това отново ще се върнете при него и ще се забавлявате заедно. Няма дете, на което да не му липсва майка му, идеята е то да не го преживява като раздяла, а като нещо естествено и част от съвместния ви живот. Като пояснение само ще вметнем, че на детето му липсва и таткото, но тъй като вероятно той от самото му раждане не прекарва по цял ден с него, защото трябва да работи, то вече е свикнало с това и не го преживява тежко. А това е и доказателството на твърдението ни по-горе, че ако на детето вече му се е случвало периодично да го оставяте и на друг човек, то няма да страда. Бебетата и малките деца все още не разбират много неща и най-вероятно ще ви трябва доста време да му обясните какво точно става. Ето защо, просто тръгването ви на работа ще е поредната точка от вашия ежедневен режим, с която мъничето ще свикне, както с всяко друго нещо. Сигурно и от личен опит сте се убедили, че с повтарянето на един и същ режим всеки ден, бебето ви се е нагодило към него и колкото и да е мъничко, вече знае добре кое след кое следва. Съветът ни към вас е, ако сте решили да се върнете на работа, да започнете да подготвяте бебето предварително за това. Ако ще го гледат баба и дядо, то започнете периодично да го оставяте за няколко часа на тях, за да свикне. И не се тревожете ако отначало плаче и го преживява по-тежко, а също и не се размеквайте от това, тъй като, ако отстъпите веднъж, то после ще е още по-трудно, а и ще дадене погрешна представа на бебето, че щом се разплаче, вие веднага ще дойдете и ще си го вземете. Помислете дали като тръгнете на работа ще е възможно това! Трябва да сте упорити и, колкото и да ви боли, да отстоявате решението си.

Кой ще гледа бебето докато ви няма?

Това също е едно от важните решения, които трябва да вземете заедно с таткото. Както си знаете вариантите са няколко: При баба и дядо – о, да, така както баба и дядо ще гледат мъничето, никой няма да го направи. Те ще го гледат като “писано яйчице”, ще го хранят навреме, ще го водят в парка, ще му угаждат... Идилия. Е, да, обаче, ако детенцето е още мъничко за ясла, това е вариант, иначе може да се поспори по въпроса. На ясла – не оспорваме грижите, които ще положат баба и дядо, а само факта, че май по-удачно е за бебето и малкото дете да се грижи специалист, който може много да допринесе за неговото възпитание. Все пак в яслата не се угажда на всяка прищявка на децата, а само на уместните такива. Там екипът от педагози и възпитатели ще се грижи за вашето дете и ще спазва специално изготвена програма, подобно на режима, който вие сте установили вкъщи. Детегледачка – много е важно да сте сигурни, че попадате на подходящия човек. Отделете достатъчно време за избирането й. Може би в началото можете да се доверите на непрофесионална такава, тоест някоя ваша много близка позната, съседката и т.н., но пак това не е най-удачният вариант. Можете да се обърнете към агенция, там обикновено дават гаранция за човека, който сте избрали да се грижи за детето ви. Някои родители предпочитат този вариант, пред яслата, защото смятат, че така детето им ще боледува по-малко.

Как ще протече първото разделяне с детето?

Колкото и да е подготвено, бебето или малкото дете със сигурност в началото ще страда за вас, по същия начин както и вие за него. Все пак толкова време сте прекарвали дните си заедно и сте били неразделни. През това време между вас се е изградила толкова силна и дълбока връзка, че никой и нищо не би могло да я разруши. Но как да преживеете по-лесно тази раздяла? Една подобна раздяла е нещо естествено, което е част от развитието на вашето дете. Превключването на друга вълна след толкова време ще ви подейства може би малко стресиращо, но все пак мислете за положителния ефект – бебето ви прави първата си стъпка към своята самостоятелност и независимост, вие правите още една крачка в кариерата си, обогатявате социалния си живот. Въпреки че децата не могат да изразяват чувствата си с думи, всички те реагират силно на едно подобно разделяне и това е нещо напълно естествено. В яслата или детската градина детето ще се научи да общува с връстниците си и ще създаде първите си социални контакти, а това е много полезно за неговото правилно развитие. Просто трябва да вложите повече търпение и ще видите колко бързо ще се адаптира вашето мъниче. Няма как отначало вашата липса да не се отрази на настроението на вашето детенце. За да има поне нещо познато в яслата, можете да му предложите да вземе някоя своя любима играчка, с която ще се чувства по-сигурно. Моята дъщеря сама поиска да вземе своята любима играчка, което аз сметнах за малко неуместно, а и реших, че в яслата не е позволено, но въпреки всичко й позволих. Още на входа на яслата видях десетки дечица, които носеха какви ли не чудесии – имаше едно, което носеше своето любимо одеалце и в последствие разбрах, че отказва да се завива с друго, освен с него. Да, това е реалността, всяко детенце реагира по различен начин, когато за първи път трябва да го оставите на грижите на други хора, но с търпение и обич всичко се постига.

Прекалената привързаност към мама. Какво е това?

Тази прекалена привързаност към мама се дължи на страха на малкото дете от раздяла и е една нормална фаза от неговото развитие, която постепенно ще изчезне докато мъничето расте. В този период детето иска да бъде непрекъсанто с майка си и се разстройва много, когато тя се отдалечи от него: чувства се несигурно, уплашено, тъжно и понякога ядосано. А плачът, виковете и капризниченето са неговите начини да покаже своите чувства и емоции. Тази “мания” за мама не се появява изведнъж и за кратко, нито пък може да изчезне за един ден. Освен това тя се проявява и поради редица фактори. Постепенно започва да изчезва, когато следните фактори изгубят своята важност: • На около годинка, за детето майката представлява сигурност в трудни моменти, когато например мъничето е изморено или пък, когато е ядосано. Тоест на тази възраст детето е много зависимо от майка си, затова тогава е моментът да започнем да му даваме все по-голяма самостоятелност – например, когато тича в парка, не тичайте непрекъснато след него, повтаряйки му „внимавай да не паднеш” и „не се отдалечавай от мен, защото ще те вземе лошият чичко”. • Също така, както знаем, малките деца обичат ежедневния режим, с който са си свикнали. В този ред на мисли изплува фактът, че в този етап от неговото развитие, то се страхува от всяко ново нещо. Когато детето е на една годинка, неговата майка е постоянно около него и когато тя изчезне от полезрението му дори за миг, то се чувства изгубено. Не е лошо, още от съвсем мъничко, детето да свиква с присъствието на много хора, не може до една годинка единственият човек, с който е контактувало и който гледа по цял ден да е майка му. • На около годинка, мъничето все още не си дава сметка за времето и пространството, тоест, когато изгуби майка си от поглед (отишла е в другата стая), то си мисли, че си е отишла. За да изчезне след време тази болезнена привързаност на детето към нас, е от съществена важност да стимулираме неговата независимост. А независимостта на малчугана се изгражда тогава, когато той се чувства достатъчно сигурен и защитен. За да се чувства сигурно, детето има нужда от обич, която да му доказваме всеки ден, от уют и разбиране. Ето няколко полезни съвета как да помогнете на детето да преодолее своята прекалена зависимост: • Търпение и усмивка. Важно е детето да не ни вижда обезпокоени или ядосани, трябва много добре да се владеем пред него, защото в противен случай това ще предизвика обратния ефект - то ще се почувства още по-несигурно и това ще увеличи още повече зависимостта му от нас. • Предлагайте на детето възможности да използва самостоятелността си. Предлагайте му дребни задачки, които биха били лесни за него и може да направи самичко, без ваша помощ. • Когато излизате винаги се сбогувайте с него, никога не излизайте, без да го направите. Когато трябва да излизате, винаги обяснявайте на детето къде отивате и кога ще се върнете, а не се измъквайте, без да ви усети, защото в момента, в който то се усети, ще се чувства наранено и излъгано от вас. Въпреки че мъничето все още не ви разбира добре, то ще се успокои от тона, с който му обяснявате. • Не сменяйте много хората, които се грижат за мъничето докато ви няма. Стремете се да го оставяте винаги при един и същи човек, най-добре някой, който вижда често. Обстановката, където го оставяте също не е без значение - най-добре то би се чувствало вкъщи, там ще се чувства много по-сигурно, отколкото на ново за него място. • Правете нещата постепенно. Малко по малко увеличавайте времето, в което сте разделени. Ще видите, че много скоро мъничето ще свикне с вашите излизания и ще се чувства спокойно, защото ще знае, че ще се върнете. Това ще ви е от голяма полза след време, когато трябва да се върнете на работа. Колкото повече расте детето и колкото повече подходящи стимули получава, толкова по-уверено в себе си ще се чувства то, а това ще му помогне да извоюва своята независимост.


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия

Вижте също

Здравословна грижа за бебешките зъбки  
11 мес.
Здравословна грижа за бебешките зъбки
Грижите за устата на бебето започват още преди появата на зъбките. Въпреки че млечните зъбки не са постоянни трябва да полагаме много грижи за тях, защото могат да се появят зъбни кариеси, които да оставят дупки още преди да се появят постоянните зъби.
Цялата статия
Къпането = удоволствие за детето!  
11 мес.
Къпането = удоволствие за детето!
Мъниците обожават да се цапат, а това, което хич не им се нрави, е да се къпят, особено да си мият косата и да им влиза вода в очите и ушите. Къпането обаче може да се превърне в един миг на блажено удоволствие, стига да приложите няколко трика и малко въображение.
Цялата статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Хранене
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber