Online School
Регистрирани потребители: 22834
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Да влезем в обувките на детето

Имало едно време учител, който изпитвал трудности със свой ученик. „Кажи А!“- изисквал той, но момчето нещяло да продума. Пробвал с молби, със заплахи, извикал и родителите му... но не, детето само поклащало глава и стискало устни. Накрая момчето се предало и за всеобщо учудване произнесло ясно и отчетлив: „А“. Изненадан от този педагогически успех, учителят извикал: „Изумително, а сега кажи Б“. Детето ударило с юмрук по масата и казало: „Достатъчно! Знаех какво ще ми се случи, ако кажа само А. Тогава ще поискате и Б, а след това какво ли не. Много добре знаех защо не искам да кажа А“.

Когато става въпрос за поведението на детето, ние често имаме нужда да коригираме, най-честите думи, които използваме са, за да променим, градим, развиваме... Това, от което има нужда всеки човек, а най-вече детето ни е да го приемем такова каквото е, да се опитаме да се поставим на негово място и да разберем, защо точно така постъпва. Всеки от нас се опитва да намери и поддържа такова място, където да се чувства значим. Това с особена сила се отнася до децата ни. Всяко дете се стреми да намери своето стабилно място в семейството и ако не успее да го постигне с конструктивни действия, го постига с дезадаптивни. Най-често проблемите на децата намират израз в поведението им. Поведенческите проблеми са външен израз на скрити емоции. Като например: липса на доверие към възрастните, страх от несправяне и др.

Когато поведението на детето създава грижи на родителя, отговорите на следните няколко въпроса могат да се Ви от полза:

Това поведение дали не е резултат от криза на развитието?
Всеки човек преминава през различни възрастови етапи – детство, юношество и т.н. Всяка нова фаза в развитието поставя, пред детето и неговите родители, нови предизвикателства. Например, нарастващата независимост на детето през втората година на живота му често е съпроводена от предизвикателно поведение. Така наречената фаза на отричането, когато детето отказва да сътрудничи и отговаря на всичко с "Не". В този период могат да възникнат проблеми с храненето и съня. Разбирането на причината за това поведение помага на родителите да бъдат по-търпеливи и да откликват адекватно на потребностите на децата си.
Това индивидуална особеност ли е или е свързано с темперамента на детето?
Не всички деца, на еднаква възраст, се държат по един и същ начин. Те напредват с различно темпо в развитието си и в поведението им намират израз личностови и темпераментови особености. Детето може да е по-затворено и срамежливо, често да сменя настроенията си или по-лесно да се адаптира, може да не харесва промяната и това да го плаши. Познаването на индивидуалните особености на детето ще помогне на родителя по-добре да разбере неговото поведение и да избере адекватен подход към него.

Дали тази поведенческа проява не е предизвикана от ситуацията?
Понякога ситуацията провокира поведения и реакции, които може да се сторят на родителя неподходящи. Например, детски кът, където няма достатъчно играчки за всички деца, може да повиши агресията или да предизвика ревност у детето. В такива случаи е добре родителят да се опита да погледне на ситуацията от гледна точка на детето и да разбере мотивите за неговото поведение.

Знае ли детето, какво се очаква от него?
Ако детето попадне в нова среда или трябва да се справи със задача, която е нова за него, то може да не знае, какво трябва да направи и какво се очаква от него. Такава ситуация е например, когато двегодишно дете, което няма братя и сестри, трябва да сподели своята играчка с друго дете. Не може да се очаква, че на тази възраст ще разбере смисъла на споделянето. В тази ситуация е важно родителят да се опита спокойно да обясни как ще реагира другото детенце. Възрастният трябва да е подготвен да повтаря посланието, както и ползите от споделянето, многократно. Но и да има търпение, защото рядко детето е в състояние да разбере още от първия път.

Дали детето не изразява неудовлетворени емоционални нужди?
Това е най-трудната за интерпретиране причина на детското поведение. Детето може да изразява по един и същ начин неудовлетворение от липса на любов и внимание, както и тяхната прекомерна наличност. Добре е родителят да разработи ефективни методи за разпознаване на причините за това поведение, както и той самият да назовава чувствата, които вероятно детето изпитва (отразяване на чувствата).

Основно правило в разбирането на поведението на детето е да се разграничава неговото поведение от личността му. Например, детето удря другарче на площадка. Майката се обръща към него с думите: „Ти си лош!“. Така ние оценяваме цялостната личност, но всъщност критикуваме постъпката му. Изрази като лош, тъп и т.н. са оценки, които при честа употреба оставят в детето усещане за такава личност. А, когато смятам, че съм тъп, нямам нужда да се развивам, защото така или иначе близките ми го мислят, значи е факт. Така допринасяме за изграждането на ниска самооценка.

Изграждане на социални умения
Чрез взаимоотношенията, в и извън семейството, децата научават повече за социалните очаквания. Във възрастта между 2 и 6 години те усвояват и развиват умения в социалните контакти. Научават се да споделят играчките и вещите си, да формират и запазват приятелства, да контролират импулсите си и да спазват различни социални и полови роли.

На 2-годишна възраст малките деца започват все повече да играят с връстниците си. В този период играта се ограничава до споделяне на играчки, имитиране на другия и прости игри като подаване на топка и гонене. По-късно започват да усложняват както заниманията, така и отношенията си. Преструват се, играят роли, установяват правила в игрите. Чрез тези взаимодействия малките се научават на социални умения.

Около 3-годишна възраст, най-важните думи в речника на едно дете са: "аз", "мен", "моя" и "мое”. Това рефлектира върху играта им с останалите, защото споделянето на „собствените” играчки е трудна задача в този период.
Вследствие на това, играта често се съпровожда със спречквания.  За малкото дете „мой” означава "аз го имам",  "аз го искам”, независимо от това кой действително е "собственикът". Трябва да разберем, че това е нормален етап, през който децата преминават, а ние сме тези, които трябва да им го обясним и да помогнем да преодолеят. Играта с другите и създаването на приятелства спомагат за правилното развитие и придобиването на социални умения както в ранна възраст, така и по-късно в зряла. В тази възраст насърчаването и показването на ползите от споделянето на играчките има положително въздействие върху децата и им помага да разберат смисъла от това. Наказанията, обаче рядко биват разбрани от децата и още по-рядко променят тяхното поведение.

4-6–годишните се учат как да бъдат социални, да приемат други гледни точки и да създават приятелства. В рамките на предучилищните години, децата напредват в изграждането на стратегия за постигане на социалните си цели. Те могат да изразят себе си все по-лесно, способни са да разбират другите и успяват да лавират. В този смисъл може да опитват да Ви манипулират, а понякога и да Ви изумят от уменията си в тази посока. Най-важното е, че в този период могат да контролират себе си и ситуацията.

Консултант на материала е Надежда Милева, психолог


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Myki 10

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber